CERN в 3 минути

via CERNTV@YouTube

За ускорителите

Днес в блога за наука на Капитал публикувахме първата от три статии за ускорителите на частици. В нея става въпрос за същността и компонентите на тези научни съоръжения. Заедно с наблюденията на Вселената с мощни телескопи, както и с няколко други мащабни експерименти, това са единствените начини учените да проверяват, доказват или опровергават теориите си.

До края на месеца предполагам, че ще са готови и трите статии, а ако възникнат въпроси, коментарите са добре дошли :)

Големият взрив V2.0

via Backreaction
LabReporter

The X-Ray Evolving Universe Spectrometer (XEUS)

Това е името на бъдеща космическа рентгенова обсерватория, разработка на ESA. Целта на мисията ще бъде:

• Да изучава най-големите структури на Вселената — купове и групи галактики. Образуването и еволюцията на тези структури зависят от гравитацията (тъмната материя), а разпределението и плътността им — от геометрията на Вселената (тъмната енергия). Близки галактически купове са били изследвани многократно, но все още нищо не се знае за далечните — онези, които са от времето на ранната Вселена.
• Да изучава съвместната еволюция на галактиките и тяхните свръхмасивни черни дупки. Известно е, че има зависимост между големините на масивните черни дупки и скоростта на въртене на звездите, което е възможно единствено ако те имат общо еволюционно минало. XEUS би била идеалната обсерватория за изследване на тези свръхмасивни черни дупки от зората на Космоса.
• Да изучава гравитацията в близост до много масивни тела. Рентгенови лъчи от натрупващата се около черни дупки материя носят информация за поведението на материята в изключително силно гравитационно поле, където общата теория на относителността оказва съществено влияние. Така може да бъдат потвърдени теоретични предвиждания като наличието на хоризонт на събитията например.
• Да изучава материята в близост до много масивни тела (като черни дупки и неутронни звезди). Чрез рентгеновите лъчи от неутронна звезда например може да се разбере размерът и масата на компактния обект, от където пък да научим ядреното уравнение на състоянието и структурата й — дали звездата е изградена от неутрони и протони, или пък от хиперони (частици, съдържащи странни кварки), или дори от свободни кварки.
  

С множество иновативни технологии XEUS ще задмине всички подобни съвременни обсерватории, с което ще стане безспорен шампион в своята категория. Той ще е съставен от две части и ще бъде изведен в орбита с една ракета Ариана V. Едната част ще съдържа огледала, а другата — детектор. Те ще летят на 35 m една от друга (толкова е фокусното разстояние на огледалата). XEUS може би ще бъде изстрелян чак през 2018 г.

________
Източник (текст и изображения): XEUS official page @ ESA
Изображения:
1. Симулация на галактическа група, както ще изглежда от XEUS
2. Рисунка на двата модула на XEUS

CERN, Gran Sasso и неутриното

Преди няколко дни Катя ми подсказа за една статия в Нетинфо с източник Physorg. Става дума за експеримент на CERN и Италианския институт за ядрена физика, при който физиците са успяли да запечатат частица неутрино на фотографски филм. За неутриното писах скоро по повод "Най-странните неща във Вселената" тук. И преди това тук. Ето какво представлява самият експеримент:

CNGS — CERN Neutrinos to Gran Sasso

От инсталациите в CERN се изстрелват протони, които бомбардират графитена мишена. Полученият поток от пиони и каони (вид елементарни частици) се насочва с помощта на магнити към италианската Национална лаборатория под планината Gran Sasso (Голям камък) до Рим. Във Physorg и съответно в превода на Нетинфо е объркано със San Grasso — Света мазнина :). По пътя пионите и каоните се разпадат до мюони и мюонно неутрино и накрая специален филтър пропуска само неутриното. То започва 2.4-милисекундно пътешествие в земната кора и след около 730 км стига подземните детектори в Gran Sasso.

Схема на пътя на неутриното, източник CERN-CNGS

От пристигащите милиони неутрина само няколко от тях биват засечени. Засичането на неутрино не е новост — това се прави от десетки години на различни места по света. Новост е фактът, че единият от детекторите в Gran Sasso — OPERA — ще бъде въоръжен със 150000 малки "тухли" от два пласта олово и фотографски филм между тях. Всяка от тези тухли е нещо като фотоапарат, който може много по-прецизно да измери характеристиките на каскадата от частици, които изникват при взаимодействието на неутриното с тухлата. Когато било "фотографирано" първото неутрино на 2 октомври вече е имало 60000 инсталирани тухли. Последвали още десетина сблъсака, като "ударените" тухли веднага били свалени и изпратени за микроскопски анализ.

Целта на експеримента е да бъде засечено тау-неутрино — един от трите "аромати", които неутриното може да има. Понеже изстреляните от CERN неутрина са само мюонни, откриването на тау-неутрино ще е пряко доказателство за свойството му да се променя, което пък значи, че има маса.

STS-120 Discovery

Днес за пръв път гледах изстрелване на совалка live по NASA TV. Когато започнах да гледам предаването, то вече вървеше от 3 чáса и оставаха още 3 до старта. Тогава точно транспортираха астронавтите до чакащата ги совалка с едно сребристо автобусче без прозорци. От "бялата стая" (последното място преди да влезнат в кабината на совалката) някои от тях изпратиха видео послания до близките си, след което ги закопчаха на седалките им. След бая време проверки на системи и т.н. всички се изнесоха от стартовата площадка, коридорът за достъп до совалката се разкачи (от NASA увериха, че при нужда от евакуация коридорът може да се върне за секунди), изключиха външното захранване и Дискавъри премина на собствено такова. Около 30 секунди преди старта компютрите поеха автоматичното управление, след което:

Тридесет и петото излитане на совалката Дискавъри премина като по учебник без никакви проблеми. Само по едно време заговориха за някакво парче лед, но се оказа безобидно. Тази мисия (STS-120) има за задача да достави европейския модул Harmony на Международната космическа станция, към който през следващите две мисии ще прикачат един европейски и един японски модул.

Препоръчвам на всеки, който не е гледал изстрелване на живо, да го направи следващия път, защото тръпката от това да си свидетел на най-голямото човешко постижение е огромна :)

________
Видео: CNN от NASA TV

Най-странните неща във Вселената: неутрино

В продължение на 10 седмици ще ви запозная малко по-подробно с всяко едно от явленията и обектите, включени в анкетата на space.com. Можете да гласувате за вашите фаворити тук :)

Тази събота е денят на неутриното. За тази елементарна частица е ставало дума преди. Тя е загадка за съвременната физика, защото е много трудно да бъде засечена и е една от най-мистериозните частици. Образува се на много горещи места — например в недрата на Слънцето — където действат процеси на термоядрен синтез. Смята се, че при всеки сблъсък на две водородни ядра (т.е. два протона) се отделя по едно неутрино, но проблемът е, че нашите детектори не успяват да засекат съответстващият на процесите в Слънцето брой неутрина. Това отчасти е така, защото те имат свойството да преминават с много, много висока скорост през познатата ни материя без да взаимодействат с нея. Но това не е цялата истина.

Теорията казва, че има три типа (аромати): електронно, мюонно и тау-неутрино. Оказва се, че неутриното има необичайната способност с времето да преминава от един аромат в друг. А нашите детектори, които разчитат на гигантски обеми от течности (или чист полярен лед), където неутрино се удря в частица материя и може да бъде видяно, са чувствителни само към един от тези аромати (най-лекото — електронното).

Това явление ни подсказва още нещо: неутриното има маса, защото иначе няма как да се превръща от един тип в друг. Въпреки това може би най-голямата загадка във Вселената — тъмната материя — не може да бъде обяснена с фантомното неутрино. Науката тепърва прохожда в тези вълнуващи насоки, а ние ще следим с интерес.

В английската Уикипедия има доста подробна статия за неутриното.

Схема на IceCube Neutrino Detector. Концепцията е да се спуснат хиляди оптични детектори в ледовете на Антарктида, които да улавят редките изблици на излъчване на Черенков (дъжд от вторични частици — своеобразна следа от взаимодействие на неутрино с материята). Защо там и защо толкова дълбоко? Защото само неутриното може да проникне в тези ледове и резултатите няма да бъдат "замърсени" от други частици.

________
На малката снимка: вътрешността на Liquid Scintillator Neutrino Detector в Националната лаборатория Лос Аламос, САЩ. При работа вътре е имало близо 170 тона масло, а засичането е ставало благодарение на 1200 фото-тръби. Този детектор е работил до 1998 г.

Laser Interferometer Space Antenna (LISA)

Това е името на първата специализирана космическа обсерватория за пряко засичане на гравитационни вълни от бинарни системи в Млечния път и свръхмасивни черни дупки в други галактики. Тя е съвместен проект на ESA и NASA и планираното изстрелване е през 2015 г. В същността си тя представлява огромен майкълсонов интерферометър [Wiki].

LISA ще се състои от три идентични апарати с формата на хокейни шайби (но по-големи), разположени във върховете на гигантски мислен (приблизително) равностранен триъгълник със страна 5 млн км. Евентуална гравитационна вълна би трябвало да предизвика слаба промяна в разстоянията между "тестовите маси" — по две 4-сантиметрови кубчета във всеки апарат, носещи се в безтегловност и полирани до съвършенство. Кубчетата ще играят роля на огледала и ще отразяват лазерните лъчи от другите два апарата, за да бъде измерена промяната.

От огромно значение ще е предотвратяването на каквито и да е паразитни смущения в относителното местоположение на кубчетата. Смущенията може да са:

• външни: предизвикани от Слънцето (слънчев вятър, магнитно поле — корпусът ще предпазва кубчетата от тях) и от Земята и Луната (гравитационно въздействие — за да е минимално LISA ще следва Земята по орбитата й на 20° зад нея);
  
• вътрешни: електромагнитни полета и термично въздействие при работата на компютъра, както и остатъчно газово налягане.

Позицията на кубчетата спрямо апарата ще бъде постоянно измервана от гравитационен сензор и при нужда микродвигатели ще компенсират смущенията с точност до 10 нанометра. Като резултат LISA ще може да засича нискочестотни гравитационни вълни, които са недостъпни за наземните обсерватории като LIGO, Virgo и др. Но те няма да се конкурират взаимно, а ще се допълват.

Предизвикателствата пред тази бъдеща мисия са много. Тя трябва да се справи със смущенията, с променливите дължини на страните на триъгълника (защото трите уреда няма да могат да ги поддържат перфектни), с влиянието на междупланетните магнитни полета и др.

Препоръчвам ви да посетите страницата на NASA за проекта LISA, която е много подробна и информативна.

________
Изображения: LISA @ NASA

3D Hubble Space Telescope

В понеделник Warner Bros. и IMAX обявиха, че ще снимат 3D-филм за телескопа "Хъбъл" в сътрудничество с NASA. Камерата ще полети на борда на космическата совалка през 2008 година, за да документира интересната история на телескопа.

"Зрителите ще бъдат хипнотизирани при пътешествието до най-далечните галактики във Вселената" — Шейна Дейл, зам. администратор на НАСА.

Първото излизане на 3D-камерата на IMAX се състоя през 2001 г. за заснемането на филма "Космическа станция", който може да бъде гледан в първото 3D-кино в България в Mall of Sofia.

Една от другите задачи на мисията STS-125 ще е инсталирането на два нови инструмента:

• Cosmic Origins Spectrograph — най-чувствителния УВ-спектрограф, монтиран някога на "Хъбъл", който ще изследва структурата на Вселената в огромни мащаби;
  
• Wide Field Camera 3 — нова камера, чувствителна в широк диапазон от дължини на вълните, която ще може да заснема в детайли планетите от Слънчевата система, звездите в близки галактики и да надзърне по-далеч от всякога в дълбините на Вселената.

Филмът за "Хъбъл" е планиран да излезе през 2010 година.

________
Източник: NASA
Снимка: HubbleSite Gallery

Картографиране на Вселената — Sloan Digital Sky Survey

През 2000 г. е поставено началото на най-амбициозния проект за картографиране на познатата ни Вселена — Sloan Digital Sky Survey. Целта на проекта е да направи детайлни снимки на 1/4 от небето и 3D-карта на около милион галактики и квазари.

Наблюденията се извършват с 2.5-метров телескоп (снимката в дясно) от обсерваторията Apache Point в Ню Мексико, САЩ, на 2800 м надморска височина. Камерата на телескопа има 30 силициеви сензори (CCD матрици) с обща разделителна способност от 120 мегапиксела, охлаждани с течен азот до –80°С за подобряване на чувствителността.

Освен оптични наблюдения, телескопът прави и спектроскопски анализ на 640 избрани обекти във всеки един момент. Светлината от избраните обекти се улавя от 640 оптичени кабели и се записва върху специални плаки. С получената и анализирана информация (по 200 GB на нощ) може да се определи състава, възрастта и разстоянията до наблюдаваните обекти.

Обсерваторията Apache Point в Ню Мексико. Бялата постройка в средата се придвижва на релси и покрива 2.5-метровия телескоп когато той не работи. В малкия купол се намира калибриращият телескоп.

Първата фаза на проекта (SDSS-I) завърши през юни 2005. За 5 години са снимани повече от 200 милиона космически обекти, изследвани са спектрите на 675 000 галактики, 90 000 квазари и 185 000 звезди. Втората фаза (SDSS-II) ще продължи до юни 2008, като през това време се работи в три отделни направления:

• Sloan Legacy Survey — събиране на данни за още 860 000 галактики и 105 000 квазари, с помощта на които ще можем да добием реална представа за строежа на Вселената;
• SEGUE — събиране на спектри на 240 000 звезди в нашата галактика, което ще ни помогне да разберем по-добре възрастта, състава и структурата на Млечния път;
• Sloan Supernova Survey — до края на 2007 г. това проучване търси експлозии на свръхнови тип Іа, което да хвърли светлина върху историята на разширението на Вселената.

Получените данни са достъпни безплатно в Интернет чрез SkyServer (за некомерсиални цели не е необходимо разрешение за ползване).

Галактическия куп Персей (ляво) и сферичния куп М13.

Снимки: Sloan Digital Sky Survey

Досега проектът Sloan Digital Sky Survey е предоставил информация, използвана в огромен брой научни изследвания, свързани с редица въпроси — от квазарите на ръба на видимата Вселена, разпределението на галактиките, строежа на звездите в Млечния път, до тъмната материя и тъмнага енергия. Какво по-силно доказателство за успеха на това начинание?

________
Всички снимки са от галерията на SDSS.

По-добри телескопи

Космическият телескоп "Хъбъл" е един от най-добрите телескопи в света, но вече може би има сериозна конкуренция от страна на наземните му "колеги". Екип от астрономи обявиха, че с нова система, наречена "Lucky Imaging", са успяли да направят два пъти по-детайлни снимки от "Хъбъл".

Крейг Маккей от Кеймбридж казва, че тези нови снимки са най-добрите, правени някога със земен или космически телескоп. Поради атмосферата на Земята звездите не само изглеждат сякаш трептят, но и самите снимки стават замъглени. Чувствителни телескопи могат да преодолеят замъгляването, но произвеждат прекалено много цифров шум. Космическите телескопи като "Хъбъл" работят извън атмосферата, което елиминира тези проблеми, но цената им е доста висока (само планираният за 2008 година ремонт ще струва 900 милиона долара).

Новата система на Маккей и колегите му прави по-остри изображения по следния начин: Снима се непрекъснато със скорост 20 кадъра в секунда и компютър подбира измежду десетките хиляди снимки, наслагва най-добрите една върху друга и елиминира случайния шум. Резултатът е по-детайлни изображения на цена около $100,000, което е много малка част от тази на "Хъбъл" (оценяван на повече от 5-6 милиарда долара... засега). Наблюденията са били извършени чрез 5-метров телескоп в обсерваторията Паломар в Калифорния, който по принцип произвежда 10 пъти по-слаби снимки от "Хъбъл".

Изображения на звездния куп М13 от обсерваторията Паломар и от "Хъбъл". Очевидно лявата снимка е по-детайлна и съперничи на скъпия космически телескоп. За сметка на това "Хъбъл" може да прави по-дълги експозиции и да "вижда" по-дълбоко в космоса.

Все пак "Хъбъл" си има своите предимства. За да работи не се изисква ясно небе, нито има ограничения в продължителността на експозициите, и може да прави по-добри снимки на дълбокия космос. Според Маккей, системата "Lucky Imaging" е най-добре да бъде използвана при големи телескопи, което да разшири възможностите при неуморното търсене на мистериозната тъмна материя.

________
Източник: Space.com
Изображение: Craig Mackay/NASA

Експериментът АТЛАС

Докато все още съм на вълна ускорители, нека кача едно видео [20 мин, in English], направено по поръчка на Atlas Outreach Committee. В разделения на две (заради ограниченията на YouTube) филм по интересен и визуален начин е обяснено какво сме научили досега, какво се очаква да разберем, и как ще го направим — с какъв уред ще постигнем целите си. Тук става дума за детектора "Атлас", който ще работи като част от LHC на ЦЕРН.

Приятно гледане!

І част

ІІ част


Update: Видеото вече може да бъде гледано само от сайта YouTube (embedding disabled by request).

Големият адронов колайдер

Многократно завършвам постовете си със споменаването на Големия адронов колайдер — или по-известен със съкращението си LHC (от Large Hadron Collider). Сега ми се иска да посветя един пост специално на него, защото този колайдер е нещо наистина специално.

Големият адронов колайдер е ускорител на частици, който се строи в момента в ЦЕРН (Европейска организация за ядрени изследвания) до Женева, Швейцария. Той заема мястото на стария LEP (Large Electron-Positron Collider) в огромен тунел с диаметър 3 м, обиколка 27 км и заровен на 50 до 175 м под земята.

Колайдерът е съставен от две успоредни тръби между свръхпроводими магнити, охлаждани от течен хелий. В тях ще се пускат два лъча от протони, които ще обикалят в противоположни посоки и ще пресичат траекториите си в четири точки по 27-километровото трасе. Всеки протонен лъч ще има енергия от 7 TeV, като общата енергия на сблъсъка ще е 14 TeV.

TeV (тераелектронволт) е единица за енергия, използвана във физиката на елементарните частици. 1 TeV е приблизително равен на кинетичната енергия на летящ комар. Това, което прави Големия адронов колайдер специален е способността му да концентрира енергия в зона, милиони милиони пъти по-малка от комар.

Преди да бъдат пуснати в главния ускорител протоните ще бъдат ускорявани на етапи в линейни и по-малки кръгови ускорители. Освен протони, в LHC ще се изследват и тежки йони. Предвидени са шест подземни детектори: ATLAS, CMS, LHCb, ALICE, TOTEM и LHCf, като първите два са най-големите и са с общо предназначение. Докато работи ускорителят, общата енергия в магнитите ще достига 10 GJ (еквивалентни на 2.5 тона тротил).


Част от въпросите, на които 7000 учени от цял свят се надяват да получат отговори след експериментите в Големия адронов колайдер са:

• Дали Стандартният модел нарушава механизма на Хигс за образуване на масите на елементарните частици? Ако не, колко са Хигс бозоните и каква е масата им?
• Ще бъде ли по-точното измерване на масите на барионите напълно съвместимо със Стандартния модел?
• Имат ли елементарните частици суперсиметрични партньори?
• Защо има очевидно нарушаване на симетрията между материя и антиматерия?
• Съществуват ли допълнителни измерения (както предсказва теорията на струните) и можем ли да ги "видим"?
• Какво всъщност са тъмната материя и тъмната енергия?
• Защо гравитацията е с много порядъци по-слабо взаимодействие от останалите три?

Въпреки че отговорите на тези въпроси биха били безценни, новият ускорител на ЦЕРН си има цена, която не е никак малка. Първоначално приетата през 1995 г. стойност на проекта е била 1700 млн. евро плюс 140 млн. евро за експериментите, но през 2001 г. е направено преизчисляване и цената се е вдигнала с 300 млн. евро за ускорителя и 30 млн. евро за експериментите, което общо прави колосалните 2.17 млрд. евро. По време на строителството са изниквали множество проблеми пред инженерите и всичко това доведе до преместване на крайния срок от 2005 към април 2007, а на 22 юни ЦЕРН обяви нов срок: май 2008 г.

Съществуват известни притеснения относно безопасността на Големия адронов колайдер. Според някои хора експериментите в него могат да предизвикат няколко теоретични катастрофи, способни да унищожат Земята или дори Вселената! Например:

• Създаване на стабилна черна дупка;
• Създаване на странна материя, по-стабилна от обикновената материя;
• Създаване на магнитни монополи, които да катализират протонния разпад;
• Иницииране на преминаване към различен квантово-механичен вакуум.

Според проучвания на ЦЕРН няма опасност от подобни инциденти. Учените очакват получените мини черни дупки да се изпаряват почти мигновенно заради лъчението на Хокинг, въпреки че то не е доказано.


Когато човечеството е на прага на нови открития и навлиза в неизвестни територии няма кой да гарантира, че всичко ще мине безпроблемно. Риск винаги е имало и винаги ще има.

_________
Изображения: CERN, ATLAS

Телескоп с течно огледало на Луната

Учените неуморно продължават да търсят нови технологии за наблюдаване на дълбокия космос, една от които е конструирането на огромен телескоп на Луната. Но този телескоп няма да е като сегашните, направени от големи полирани огледала, а от течност.

Според авторите на проекта, течността ще притежава покритие от сребро и ще бъде част от оптично-инфрачервен телескоп с диаметър от 20 до 100 м, способен да улавя обекти от 100 до 1000 пъти по-бледи в сравнение с телескопа Джеймс Уеб.

„В този случай показахме как Луната е идеална за използването на технологията с течно огледало за построяване на космически телескоп много по-голям от тези, които можем да си позволим да правим сега,” казва С. Пит Уордън, директор на изследователския център Ames на НАСА в Силиконовата долина и съавтор на техническия доклад. Водещият автор е Ермано Бора от университета Лавал в Квебек, Канада. Според Уордън, такива телескопи ще могат да виждат назад към ранните етапи от живота на вселената.

Течното огледало ще бъде пренесено до Луната в барабан, който астронавтите ще изпразнят във въртяща се мрежа, разгъната от робот като чадър. Повърхностното напрежение няма да позволява на течността да изтече през малките дупки на мрежата. Сред основните предимства на течните огледала са лесното транспортиране, сглобяване и поддръжка, които понякога са сериозен проблем при твърдите огледала.

При лабораторните експерименти изследователите използвали течност от „йонни соли”, които остават течни и при много ниски температури. Учените разстлали фин слой от хром и тогава добавили слой сребро. Според тях течните огледала все още не предлагат адекватна точност на образа, но всичко е само въпрос подобрение на технологиите.

Авторите на проучването ще продължат да работят по нови начини за конструиране на течни огледала. Те предсказват, че първият лунен телескоп с течно огледало ще бъде построен не по-рано от 2020 година.

(източник: НАСА)

Захващащо приспособление

Когато през 2013 г. бъде изстрелян телескопът Джеймс Уеб, той ще бъде най-мощният телескоп извеждан някога в космоса. За да получава най-добрата картина, използвайки най-малко енергия, той ще бъде в стабилна орбита около Земята на приблизително 1,6 милиона километра. За разлика от Хъбъл, Джеймс Уеб ще бъде така конструиран, че да няма нужда от ремонти. Въпреки това НАСА съобщи, че смята да инсталира захващащо приспособление за всеки случай.

След като новият космически кораб Орион ще може да транспортира астронавти до Луната и обратно, НАСА проучва до колко ще е възможно да изпраща астронавти и до телескопа Джеймс Уеб за спешни ремонти. Въпреки че той е замислен да не се обслужва, добре е винаги да има "план Б".

В момента инженерите работят по въпроса какъв ще е най-добрия вид хардуер, който да добавят към телескопа, така че при евентуални бъдещи мисии с хора или роботи космическите кораби да могат да се прикачват към него и да се извършват ремонти.

(превод от Universe Today)

JWST на НАСА

Когато астрономите наблюдават дълбокия космос, колкото повече могат да видят, толкова по-лесно могат да отговорят на многото въпроси. Нешлифованите все още шестоъгълни части от огледалото на новия космически телескоп на НАСА — James Webb Space Telescope — вече са произведени, а когато бъдат сглобени, площта на това огледало ще бъде седем пъти по-голяма от тази на телескопа Хъбъл.

Чувствителността на телескопа, или колко детайлни изображения може да прави, зависи пряко от размера на огледалото му. По-голямата площ събира повече светлина, т.е. и резолюцията на снимките ще бъде доста по-висока. Ето защо огледалото на JWST ще е съставено от 18 сегмента, които като бъдат сглобени ще покрият площ от 25 кв.м. Ако огледалото бъде сглобено и разпънато на земята, то няма начин този телескоп да бъде изстрелян. Затова той е направен да се сгъне и след като го изведат в орбита ще се разтвори. Всеки сегмент ще може да се движи индивидуално, което ще позволи на учените да напаснат всичките 18 части и да се получи една перфектна огледална повърхност. Дори ако има производствени или експлоатационни дефекти, с тези механизми могат да се въвеждат корекции.

Всеки сегмент е направен от берилий — един от най-леките ни познати метали. Берилият е използван и преди и се знае, че понася добре изключително ниските температури в космоса. Шестоъгълните парчета са с размер 1.3 м и тежат по 20 кг. Завършеното огледало ще е с диаметър 2.5 пъти по-голям от този на Хъбъл, но тегло почти на половина.

По-високата чувствителност на JWST ще позволи на астрономите да видят раждането на първите галактики веднага след Големия взрив. Телескопът ще е преимущество за всички сфери на астрономията и ще доведе до революционни открития за това как се образуват и еволюират звездите и планетните системи.

Очаква се James Webb Space Telescope да бъде изведен в орбита през 2013 г.

(източник NASA)