Измерението Х
Въпросът за измеренията във вселената е един от най-вълнуващите. Всеки човек знае, че има три измерения: x, y, z. Някои хора са чували, че има четвърто измерение — времето t. Но много малко хора знаят, че може да има още измерения. И още по-малко хора могат да си ги представят.
Преди време постнах линк към филмче, с което авторът е направил опит да помогне на обикновените хора да разберат допълнителните измерения. Сега намерих друг начин, по който можем да си ги представим — поне първите няколко измерения.
Нека си представим една разпъната дълга нишка — толкова дълга, че за да я видим цялата трябва да се отдалечим на стотици метри. Това, което ще видим е една линия през пространството, която има само едно измерение — дължина. За да опишем положението на коя да е точка от тази линия ни е нужно само едно число (координата х).
Сега нека погледнем към тази нишка с мощен бинокъл. Няма да се изненадаме като установим, че всъщност нишката има дебелина, но много малка. До преди малко приехме нишката за едномерен обект, но вече знаем, че този обект е двумерен — за да опишем положението на коя да е точка от нишката трябват две числа (координата х и ъгъл θ — ако приемем цилиндрична координатна система).
Извод: Има друго измерение, невидимо без специална апаратура, което до преди малко не знаехме, че съществува.
Ако приложим аналогични разсъждения бихме стигнали до откритието, че във всяка точка от нашата триизмерна вселена може да има други миниатюрни измерения, които не можем да видим.
Интересното в случая е, че допускайки съществуването на допълнителни измерения, полският физик Теодор Калуца открива елегантен начин да слее общата теория на относителността на Айнщайн с електромагнитната теория на Максуел. А защо виждаме само три измерения? Отговор дава шведският математик Оскар Клайн: пространствената тъкан на нашата вселена може би притежава и удължени (голями, видими) измерения, и навити (малки, невидими) измерения.
Преди време постнах линк към филмче, с което авторът е направил опит да помогне на обикновените хора да разберат допълнителните измерения. Сега намерих друг начин, по който можем да си ги представим — поне първите няколко измерения.
Нека си представим една разпъната дълга нишка — толкова дълга, че за да я видим цялата трябва да се отдалечим на стотици метри. Това, което ще видим е една линия през пространството, която има само едно измерение — дължина. За да опишем положението на коя да е точка от тази линия ни е нужно само едно число (координата х).
Сега нека погледнем към тази нишка с мощен бинокъл. Няма да се изненадаме като установим, че всъщност нишката има дебелина, но много малка. До преди малко приехме нишката за едномерен обект, но вече знаем, че този обект е двумерен — за да опишем положението на коя да е точка от нишката трябват две числа (координата х и ъгъл θ — ако приемем цилиндрична координатна система).
Извод: Има друго измерение, невидимо без специална апаратура, което до преди малко не знаехме, че съществува.
Ако приложим аналогични разсъждения бихме стигнали до откритието, че във всяка точка от нашата триизмерна вселена може да има други миниатюрни измерения, които не можем да видим.
Интересното в случая е, че допускайки съществуването на допълнителни измерения, полският физик Теодор Калуца открива елегантен начин да слее общата теория на относителността на Айнщайн с електромагнитната теория на Максуел. А защо виждаме само три измерения? Отговор дава шведският математик Оскар Клайн: пространствената тъкан на нашата вселена може би притежава и удължени (голями, видими) измерения, и навити (малки, невидими) измерения.
