Най-странните неща във Вселената

За съжаление изникна проблем с анкетата за най-странните неща във Вселената (на PollDaddy) и се наложи да я махна :( Пуснах нова анкета в дясно, така че който е гласувал и си спомня за какво е гласувал, или пък иска да промени вота си, може да го направи сега. Който не е гласувал също може сега. Съжалявам за неудобството!

Ето още веднъж претендентите с линкове към подробни статии:

1. Тъмна материя
2. Екзопланети
3. Гравитационни вълни
4. Галактически канибализъм
5. Неутрино
6. Квазари
7. Енергия на вакуума
8. Антиматерия
9. Мини черни дупки
10. Микровълново фоново лъчение

Тук има и тяхно кратко резюме.

Гласувайте: 10-те най-странни неща във Вселената!

На страниците на сайта за космоса Space.com има анкета, в която читателите могат да избират най-странните неща във Вселената. Известно е, че чудатите обекти и феномени са много, при това с течение на времето се появяват още по-нови и още по-загадъчни такива, но ето предложенията на Space.com и възможност и тук да направим малка класация. Можете да избирате повече от един отговор.

*** Анкетата е в колонката в дясно ***

[Edit: Заглавията на десетте точки по-долу са връзки към по-подробни статии; 22.11.07]

1. Тъмна материя
Учените смятат, че тъмната материя съставлява по-голямата част от материята във Вселената. Тя не е била виждана или засичана със съвременните технологии. Според някои тя се състои от неутрино, според други — от черни дупки, а трети смятат, че въобще може да не съществува!



2. Екзопланети
До скоро единствените познати ни планети са били тези от Слънчевата система, но през последните 15 години астрономите откриха много т.нар. екзопланети, които обикалят около други звезди. Те варират от внушителни газови гиганти до малки скалисти светове, като повечето са негостоприемни, но в бъдеще се надяваме да открием поне една, която да прилича на Земята.

3. Гравитационни вълни
Общата теорията на относителността на Айнщайн предсказва съществуването на вълнови деформации в тъканта на пространство-времето, движещи се със скоростта на светлината и дължащи се на космически събития. За съжаление те са прекалено слаби, за да ги засечем, но мощни катастрофи като сливане на черни дупки би трябвало да създават достатъчно силни гравитационни вълни.


4. Галактически канибализъм
Съседката на Млечния път — Андромеда — в момента "яде" един от нейните сателити. В нея има останки и от предишни поглъщания на по-малки галактики. Това явление е известно като галактически канибализъм и не е рядко срещано. След около 3 милиарда години същата тази Андромеда ще се сблъска с нашата галактика и двете заедно ще образуват нова такава.

5. Неутрино
Това са елементарни частици без заряд и с почти нулева маса, които могат без усилие да преминат през километри от олово. Те се образуват в недрата на звездите и при експлозии на свръхнови, когато звездите умират. На Земята можем трудно да ги засичаме в специални детектори, разположени на километри под земя и вода.

6. Квазари
Квазарите са изключително ярки обекти, които светят със силата на стотици галактики. Те се намират на границите на познатата ни Вселена и според научните теории представляват гигантски черни дупки в сърцата на далечни галактики.


7. Енергия на вакуума
Според квантовата механика празнините в пространството не са абсолютно празни. Във всеки един кубически сантиметър от нищото се появяват т.нар. виртуални частици, които бързо анихилират и изчезват. Тази странност на квантовия свят създава антигравитационна сила, която отблъсква материята, но все още механизмите на действие са слабо познати.


8. Антиматерия
Частиците, съставляващи обикновената материя, имат противоположни "партньори", наречени античастици. При контакт на антиматерията с материята се освобождава огромно количество чиста енергия (по закона E = mc²). Има футуристични идеи за космически кораби, които ще се движат с точно такава енергия, получена при анихилация.


9. Мини черни дупки
Ако радикално новите теории, предполагащи съществуването на повече от 4 измерения и "брани" са вярни, то из Слънчевата система трябва да има хиляди микроскопични черни дупки, големи не повече от атомно ядро — първични остатъци от Големия взрив. Физиците се надяват да успеят да сътворят такива мини черни дупки в ускорителите от най-ново поколение.

10. Микровълново фоново лъчение
Това лъчение е остатък от Големия взрив, който се смята, че е дал началото на Вселената ни. Открито е през 1960-те години като радио шум, идващ от всяко едно направление. В последствие се оказва най-силното доказателство на теорията за Големия взрив. Според прецизни скорошни измервания температурата на това лъчение е -270°С.

________
Текст и изображения: Space.com

Анкета 2

Последната анкета беше доста лесна. На практика се питаше колко далеч са най-далечните наблюдавани галактики и отговорът е 12-14 милиарда светлинни години. Понеже светлинната година е разстоянието, което светлината минава за време една година, то светлината от тези най-далечни галактики е пътувала до нас около 12-14 милиарда години. Това е и приблизителната възраст на Вселената, според астрономите. Това значи, че ние виждаме най-далечните галактики такива, каквито са били в самото начало на живота на Вселената!

Гласуваха много малко хора: 16 човека, но 12 от тях (75%) познаха :)

Млечният път — анкета 1

От около десетина дни тук тече анкета за броя на звездите в Млечния път. Общо гласуваха 50 човека, като резултатите ще обявя по-долу. Нека първо да се запознаем с нашата собствена галактика.

Панорамно изображение на Млечния път

Млечният път е спираловидна галактика с диаметър 100 000 светлинни години и дебелина при ядрото 2500 св.г. Той е част от Локалната група от галактики и си има два спътника: Големият и Малкият Магеланови облаци. С приблизителна възраст от около 13 милиарда години, най-старите звезди от Млечния път са стари почти колкото Вселената.

Тъй като нашата Слънчева система се намира в Млечния път, то ние не можем да го погледнем отстрани. Астрономите смятат, че той е галактика със спираловидни ръкави, която много прилича на тази на снимката:

Галактика NGC 7331

Млечният път съдържа 200 милиарда звезди, въпреки че според по-нови данни те може да са два пъти повече. Масата на галактиката ни е приблизително 5.8×10¹¹ слънчеви маси. Смята се, че по-голямата част от тази маса представлява тъмна материя, която е сравнително равномерно разпределена.

Една от най-интересните части от галактиката ни е централното й ядро. Както повечето галактики във Вселената, така и при нас астрономите предполагат, че в центъра живее огромна свръхмасивна черна дупка.

Изображение на центъра на Млечния път от обсерваторията Кек на Хавайските острови. За получаването му е използвана новата система за лазерно насочване за постигане на още по-детайлен образ. Със стрелка е обозначена предполагаемата черна дупка в сърцето на галактиката ни. Още изображения и анимации: тук.

Млечният път има четири главни спирални ръкави и още два по-малки, или поне така смятат астрономите. Част от тези ръкави не могат да се видят от Земята, защото се намират зад галактическия център. Подобно на галактиката Андромеда, има доказателства за съществуването на сферично хало около Млечния път с диаметър 200 000 св.г., но има вероятност то да е по-голямо. Според най-новите наблюдения във връзка с проекта за 3D-картографиране на 25% от небето Sloan Digital Sky Survey, в Млечния път може би има остатъци от галактики-джуджета, които са били погълнати от него.

Какво е мястото ни в нашата галактика? Слънцето се намира на около 25 000 св.г. от галактическия център в ръкав Орион и в т.нар. галактическа обитаема зона. За да направи една пълна обиколка около центъра, на Слънцето са му необходими 230 милиона години. Скоростта, с която се движи то (и ние, заедно с него), е изчислена на 217 km/s, което значи, че от раждането си до сега то е направило не повече от 25 обиколки.

Самият Млечен път също се движи из пространството, но определянето на скоростта му на движение не е еднозначно. За да знаем скоростта на дадено тяло, то трябва да имаме отправна точка, спрямо която да я измерим. Учените предполагат, че галактиката ни се движи с около 600 km/s спрямо близки други галактики, и с 552 km/s спрямо фотоните от микровълновото фоново лъчение.

А ето и резултатите от анкетата:


Както се вижда, почти половината гласували са познали верния отговор. Млечният път и Андромеда са двойка гигантски галактики, които заедно с по-малките галактики-джуджета образуват т.нар. Локална група. Във Вселената са известни наистина огромни елиптични галактики, които в диаметър достигат милиони светлинни години и тежат стотици пъти повече от Млечния път, но като цяло преобладават по-малките.

Интересни връзки:
Млечният път в Атласа на Вселената
Изображение на ръкавите на Млечния път
Изгледи в план