tag:blogger.com,1999:blog-4059816668860171276.post8681907249066168885..comments2008-12-29T14:20:34.152+02:00Filip Stoyanovhttp://www.blogger.com/profile/10832158579166445415filip.stoyanov@gmail.comBlogger6125tag:blogger.com,1999:blog-4059816668860171276.post-57756588431715725502008-12-29T14:20:00.000+02:002008-12-29T14:20:00.000+02:00Прощавайте, този "опус" беше основно към темата за "пътуване във времето".Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4059816668860171276.post-84660900553306483942008-12-29T14:12:00.000+02:002008-12-29T14:12:00.000+02:00Здравей, Филип! Привет и на всички други! Аз ще се опитам да погледна тази тема от по-различен ъгъл, различен от научните гледища. А именно от "ъгъла" на емоционалния човешки живот, живота на чувствата на хората едни спрямо други...От ъгъла, в който те са забутани и забравени от цивилизацията. Ако отидете да се пошляете няколко дена из улиците на Париж, все ще прочете на някоя стена графити-надписът "Времето е създадено от хората, които не могат да обичат." Тази мисъл е изписана на толкова много парижки стени, че се набива като някакво своебразно мото на града в съзнанието. Сигурно знаете, че наричат Париж "град на любовта". Разбира се, има се по-скоро пред вид мимолетната, "романтичната" любов, а не трайната връзка за цял живот, която свързва хората "навеки" както се казва. Но нищо. Все пак всички тези понятия на езика не са случайни, те изразяват нашата съшност като хора с душевен живот, а не само като биологически, физически или хипотетични математически обекти в пространство на реалността или някоя наука. И точно тук е отговорът на дилемата за времето и "пътуванията" из него, казва се също така, че за влюбените, за обичащите се "времето спира", също и че "времето не съществува", че то е един "безкраен и вечен миг"... Всъщност дълбоко и съкровено в нас и за нас само това има значение, всичко остканало е принудата на "материалния" свят, който не съществува по законите на човечността и любовта, а науките, които си създаваме са само залъгалки за празните състояния, в които пребиваваме извън... Ние сме разделени, а като следствие на това постулираме разделение на всичко в битието, каквото и да е то - частици, вълни, струни, Вселени, дори времена... Философите казват, че сме "захвърлени самотни и окаяни във времето", където няма никакъв изход за нас като обекти. Пробивът е само на ниво чувства. Но това не значи, че той е нереален, защото ние живеем истински само чрез чувствата. Затова изходът "от времето" е в най-силното ни желано чувство, за което копнее всяко човешко същество, но малцина го получават наистина и още по-малко са способни да го излъчат спрямо другите - обичта! В споделянето на това чувство няма време, там има само "вечност", тук законите на описвания от нас материален свят нямат сила. Да, ние наистина съществуваме и "реално" в реалния свят и точно тук, в този парадокс е великата тайна на разделението на Битието на различни измерения и Вселени... Но мъчителните тайни на тези разделения и обединения не се постигат с математически изчисления и квантово-физични обяснения. Може би знаете, че великият математик Паскал в "един прекрасен ден" се е отказал от научните си занимания ужасен /по собствените му думи/ от отчуждеността, студенината и мълчанието на "реалния" свят и Вселената от вътрешния човешки свят. И после е направил велики философски прозрения за човека, които за съжаление нищожна част от хората,занимаващи се с материалните науки познават. Всъщност много от големите учени дори на нашето съвремие, в някакъв момент от живота си - обикновено в критични за душевността моменти и често пред близоста на смъртта - стигат до тези отговори.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4059816668860171276.post-19950351956783908092008-09-09T09:45:00.000+03:002008-09-09T09:45:00.000+03:00Благодаря за коментара, Янко!Filip Stoyanovhttp://www.blogger.com/profile/10832158579166445415noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4059816668860171276.post-42042581483634010922008-09-09T08:25:00.000+03:002008-09-09T08:25:00.000+03:00Чудесен блог, Филип! Но нека повечко да публикуваш статии в стил "Дискавъри", както го нарече, а задълбочените научни изследвания да почакат - мисля си, че за да стане достъпна науката, съответно резултатите от изследванията, то трябва да ги разбираме, т.е. да са на "човешки" език. Благодаря ти за постингите!Янко Симеоновnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4059816668860171276.post-91749846143407835162007-03-16T23:45:00.000+02:002007-03-16T23:45:00.000+02:00Благодаря, Цвети :)<BR/>Много ме радва това, че има и други като мен :) За сега нещата, които поствам са малко занимателно написани (стил Дискавъри), но по-нататък може да станат по-задълбочени и дори научни. Ще чакам коментарите ти! :)Filiphttp://www.blogger.com/profile/10832158579166445415noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4059816668860171276.post-75282355065340343242007-03-16T22:01:00.000+02:002007-03-16T22:01:00.000+02:00Здравей!<BR/><BR/>Имаш много интересни блогове! Четох постове от този и много ми допаднаха! Вече следя с интерес статиите, които публикуваш! Самата аз винаги съм проявявала интерес към темите за вселената и частиците, но животът ме повлече в други посоки и нямах време да чета повече. Сега вече имам. <BR/>А кой знае, може и да участвам с коментари някой ден. :)Tsvetanahttp://www.blogger.com/profile/05207810384704112250noreply@blogger.com