Петък, Януари 25, 2008

Pareidolia

"Парейдолия, (парейдолическа илюзия): (Древно-гръцки: para- лъжлив, и eidolon, умалително на eidos изображение, форма.) е психически феномен, породен от неясен, неопределен и погрешно дешифриран стимул (често визуален). ... Тази функция е била важна при развитието и социализацията на човешки вид. ... Парейдолията е признак за развито въображение, а понякога и за начален стадий на остра психоза."Уикипедия

След като дълго време все още действащите мисии на Марс не получаваха заслужено внимание от страна на медиите, марсоходът Спирит трябваше да направи тази снимка, за да се вдигне шум. Ето изображението с ниска резолюция:


А ето кое привлече вниманието на медиите:

Увеличих това изображение от оригиналната снимка с висока резолюция, която може да се намери тук. На панорамата горе не може да се види, но тази "фигура" се намира най-вляво. Да, прилича на човешка фигура, но не, това не е живо същество.

Снимките от почти всички космически кораби и сонди са монохромни. Цветни изображения се получават като се правят поне по три отделни снимки с цветни филтри, които после биват наслагвани една върху друга. Докато е правена тази снимка, соченото за "живо същество" не е мърдало в продължение на няколко минути. Освен това, три дни преди да бъде направена панорамната снимка, с навигационните си камери марсоходът е направил ориентировъчна снимка, на която също се вижда тази скалá.

Увеличеното изображение създава илюзията, че "фигурата" е с размери на човек. Истината обаче е, че тези скали са били на около 5 метра от роувъра Спирит, което значи, че "човекът" е висок 6 cm.

Забележителното на снимката от Марс не е случайната игра на светлината, която създава парейдолическата илюзия, а е фактът, че това наистина е Марс. Това е един друг свят на повече от 100 милиона километра от нас, на който едва сме направили първите си стъпки, но пратениците ни там вече четири години скитат и ни пращат данни. Двата роувъра Спирит и Опортюнити са били проектирани да работят не повече от шест месеца.

Понеделник, Януари 21, 2008

За ускорителите

Днес в блога за наука на Капитал публикувахме първата от три статии за ускорителите на частици. В нея става въпрос за същността и компонентите на тези научни съоръжения. Заедно с наблюденията на Вселената с мощни телескопи, както и с няколко други мащабни експерименти, това са единствените начини учените да проверяват, доказват или опровергават теориите си.

До края на месеца предполагам, че ще са готови и трите статии, а ако възникнат въпроси, коментарите са добре дошли :)

Събота, Януари 19, 2008

symmetry

Преди известно време попаднах на интернет страницата на symmetry magazine — издание на Фермилаб (най-големият кръгов ускорител на частици в САЩ) и SLAC (Stanford Linear Accelerator Center — най-големият линеен ускорител на САЩ) — и двете съоръжения са финансирани от US Department of Energy.

На сайта на списанието има възможност за абониране не само за електронния формат, но и за хартиения. При това безплатно. Реших да пробвам и ето, че днес получих втори брой.

Самото списание не е нещо особено, но има интересни статии от физиката на елементарните частици и други аспекти на тази забележителна наука. Та който иска, може да се абонира на тази страница (или да го чете онлайн, разбира се).

Вторник, Януари 15, 2008

Черни дупки се въртят почти със скоростта на светлината

Според нови изследвания е много вероятно големите свръхмасивни черни дупки в сърцата на някои галактики да се въртят толкова бързо, че да доближават максимално допустимата скорост в природата: скоростта на светлината.

Централните черни дупки в галактиките не само огъват тъканта на пространството, но и го завъртат при въртенето си (много черни дупки се въртят). Гигантски количества материя се движат по спирала към дупката. Освен това въртенето създава магнитно поле, което изстрелва част от материята под формата на огромни джетове (потоци).

Установена е зависимост, че колкото повече газ пада към дупката, толкова по-мощни са джетовете и толкова по-бързо се върти акреционния диск около нея. Астрономите са изследвали девет огромни елиптични галактики и изчислили, че централните им дупки поглъщат по 10 земни маси всеки месец, а чрез джетовете за една секунда се освобождава енергия, еквивалентна на излъчената от Слънцето за 50 години напред! Направени са компютърни симулации, които са сравнени с изображения от космическия телескоп "Чандра". Ако това е вярно, то газовете около тези черни дупки би трябвало да се въртят със скорост, близка до тази на светлината.

Подобни джетове могат да загреят газовете, през които минават, до такива температури, че да предизвикат звездообразуване в тях! Освен това могат и да изпарят за секунда атмосферите на близки планети и да ги превърнат във въглени.

________
Източник: Space.com
Изображение: NASA

Петък, Януари 11, 2008

Големият взрив V2.0



via Backreaction
LabReporter

Сряда, Януари 09, 2008

Открита е най-масивната черна дупка, 2008

След известно прекъсване по празниците се връщам отново към страниците на този блог. Искам първо да честитя Новата 2008 година на всички читатели и да ви пожелая здраве, успехи и безгранично вдъхновение за нови открития и амбициозни начинания.

Ето и първата публикация тук за тази година: От сайта Space.com научаваме, че е открита най-голямата свръхмасивна черна дупка във Вселената — 18 милиарда пъти по-масивна от Слънцето, или 6 пъти по-масивна от предишния рекордьор. Намира се на 3.5 млрд св. г. в сърцето на квазара OJ287. Това не е изненада, защото моделите отдавна подсказват за наличието на такива гиганти, но е първото реално доказателство. Разбира се, този рекорд без съмнение ще бъде подобрен, но засега фактите са красноречиви.

Черните дупки не могат да бъдат директно наблюдавани, затова астрономите използват косвени методи за засичането и изследването им, като влиянието на силно концентрираната маса върху траекториите на близки звезди и др. Така те определят и големините на черните дупки. Квазарите пък са активни ядра на галактики, които получават енергия от падащата материя в свръхмасивните черни дупки в тях. Те са по-малки от Слънчевата система, но светят по-силно от милиарди слънца.

Специално този квазар (OJ286) е известен на астрономите отдавна и се знае, че от него редовно идват по два пулса светлина за период от 12 години. Два от тях бяха наблюдавани през 1994-1995 г., а първият от следващата двойка — през 2005 г. Тези наблюдения помогнаха на учените да настроят моделите си по-точно, като така те предвидиха, че следващият пулс ще пристигне на 13 септ. 2007.

Защо два пулса? Това има просто обяснение: в ядрото на галактиката има не една, а две черни дупки. Втората е по-малка, обикаля в акреционния диск на първата и два пъти на 12 години го пресича. Най-важното е, че точно на уречената дата от квазара дойде единичен светлинен пулс. Това е солидно доказателство за правотата на модела и теорията за бинарната система. Следващият пулс се очаква през януари 2016 г.

В изследването участваха международна група от астрономи, които наблюдаваха небето с телескопи от цял свят.

________
Източник: Space.com
Изображение: Разрез през акреционен диск на свръхмасивна черна дупка, NASA