Звезди и планети

След Големия взрив на Вселената й трябвали милиард години да еволюира в сложна система от галактики и звезди. През следващите 12 милиарда години още звезди и галактики постепенно се раждали от останките на отдавна умряли тяхни предци.

Нашата Слънчева система е сравнително нов герой в тази дълга приказка за космическо сътворение. Облак от газ се носил на края на Млечния път и бавно започнал да се смалява и върти. Този облак (или мъглявина) постепенно се свил до диск с размера на орбитата на Нептун, с което се загрял. Щом температурата стигнала няколко хиляди градуса, мъглявината започнала да се разделя на два облака. Нажеженият център продължил да се загрява докато накрая, след експлозия, Слънцето се появило във Вселената преди около 5 милиарда години. Останалото се подравнило и оформило в огромен диск, който постепенно изстинал.

Със спадането на температурата газът бързо кондензирал в малки частици скали, метали и лед. Те се сблъсквали в диска и се слепвали в камъчета. Тези камъчета се сливали и ставали по-големи скали, грамади, докато в крайна сметка, след около 100 милиона години, станали комплект от девет завършени планети със своите стабилни орбити.

Характеристиките на всяка планета отразяват и мястото й в този космически тиган. Най-близо до жаркото Слънце планетите са от втвърдени скали и метал, защото всичкия лед се изпарил и парите били издухани надалеч. По-късно Слънчевата система се охладила и тези газове кондензирали обратно върху повърхността на някои от по-далечните планети като Земята. По-студените външни планети успяли да задържат по-голямата част от изпаренията, които се струпали върху скалните им ядра и оформили газовите гиганти Юпитер и Сатурн, познати ни днес. На ръба на Слънчевата система, където тя неусетно се слива със студената празнина на космоса, там се натрупали ледените останки. Там са и кометите — замразените скални кълба, които светят при завъртането си около Слънцето по тяхните гигантски орбити.

(превод от ВВС)